В мрака бродиш тъй сама,
със злощастна съдба.
В нощта спокойна тиха дириш ти утеха.
А тя тя е студена и зла,като мрака от който е дошла
Зла като живата нощна гора.
Но ти прелестта и откриваш
в тихо пристъпващата смърт.
Затваряш очи,
и там си вече ти.
Там при духовете на съня.
Седиш сама
и тъй прекрасна е смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация