30.03.2006 г., 0:30 ч.

Нощна смърт 

  Поезия
666 0 3
В мрака бродиш тъй сама,
със злощастна съдба.
В нощта спокойна тиха дириш ти утеха.
А тя тя е студена и зла,като мрака от който е дошла
Зла като живата нощна гора.
Но ти прелестта и откриваш
в тихо пристъпващата смърт.
Затваряш очи,
и там си вече ти.
Там при духовете на съня.
Седиш сама
и тъй прекрасна е смъртта.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??