В мрака бродиш тъй сама, със злощастна съдба. В нощта спокойна тиха дириш ти утеха. А тя тя е студена и зла,като мрака от който е дошла Зла като живата нощна гора. Но ти прелестта и откриваш в тихо пристъпващата смърт. Затваряш очи, и там си вече ти. Там при духовете на съня. Седиш сама и тъй прекрасна е смъртта.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.