Mar 30, 2006, 12:30 AM

Нощна смърт 

  Poetry
667 0 3
В мрака бродиш тъй сама,
със злощастна съдба.
В нощта спокойна тиха дириш ти утеха.
А тя тя е студена и зла,като мрака от който е дошла
Зла като живата нощна гора.
Но ти прелестта и откриваш
в тихо пристъпващата смърт.
Затваряш очи,
и там си вече ти.
Там при духовете на съня.
Седиш сама
и тъй прекрасна е смъртта.

© Тарададам All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??