Нощни обещания
Не знам кой или какво съм,
но на тебе се обричам.
В нощта прекрасна,
под зоркия поглед на сребристата Луна,
на теб се оставям.
Моята душа,
да я извисиш по-нависоко и от звездите.
Не се тревожа,
че някой от мен ще те откъсне,
защото месечината е наш пазител.
И всичко в тази нежна и прохладна нощ
помага на любовта ни.
Да царува,
дори под нещастието
една искрица там гори.
Тук, под всички тези звездни наблюдатели,
ти обещавам моята любов.
Дарявам ти сърцето си -
завинаги твое да бъде!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аннабел Енчева Всички права запазени
