Нощни откровения
Тъмата на нощта приютява мен и моята душа.
А аз стоя, загледана в безмълвната Луна.
Устните ми тихо думи шепнат,
тихо и нежно потрепват.
Сълзи застинали и замразени в моите очи,
сякаш съдържат в себе си цялата ми тъга.
За пръв път истината да не боли,
а просто въпросите в мен да запали,
въпроси - без отговори, без коридори...
Тогава, щом болка няма,
а пък присъствува измама,
какво аз търся в таз бездна
мрачна, мръсна и безполезна.
Прегръща ме Луната,
прегръщам аз тъгата
и сливаме се в безкрайността,
на една реалност... на една лъжа...
*********************************
На леглото лежа и очите свои затворени държа.
Усещам топлата ти кожа,
докосваща ме толкова нежно
и огъня, предизвикан от устните ти
толкова невинно и небрежно.
Оставям аз затворени моите очи,
пропускам изригващите сълзи
и се впускам в танца на огъня.
Топлината ме задушава,
а ръцете ти ме изпепеляват.
С тялото си ме обгръщаш
и дъха ми спираш,
силите ми поглъщаш,
превръщайки ме в своя робиня.
Пламъците се превръщат във въжета
и изведнъж нежността си замина.
Останала без дъх,
силите в ръцете ти ме убиват.
Потта лицето ми облива,
а зъбите ти с извинение в мен се впиват.
Сърцето спира
и очи отварям...
Мека тъмнина ме заобикаля,
подканяйки ме да не забравям,
че до мен те няма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Иванова Всички права запазени