Тъмата на нощта приютява мен и моята душа.

А аз стоя, загледана в безмълвната Луна.

Устните ми тихо думи шепнат,

тихо и нежно потрепват.

Сълзи застинали и замразени в моите очи,

сякаш съдържат в себе си цялата ми тъга.

За пръв път истината да не боли,

а просто въпросите в мен да запали,

въпроси - без отговори, без коридори...

Тогава, щом болка няма,

а пък присъствува измама,

какво аз търся в таз бездна

мрачна, мръсна и безполезна.

Прегръща ме Луната,

прегръщам аз тъгата

и сливаме се в безкрайността,

на една реалност... на една лъжа...

********************************* 

На леглото лежа и очите свои затворени държа.

Усещам топлата ти кожа,

докосваща ме толкова нежно

и огъня, предизвикан от устните ти

толкова невинно и небрежно.

Оставям аз затворени моите очи,

пропускам изригващите сълзи

и се впускам в танца на огъня.

Топлината ме задушава,

а ръцете ти ме изпепеляват.

С тялото си ме обгръщаш

и дъха ми спираш,

силите ми поглъщаш,

превръщайки ме в своя робиня.
Пламъците се превръщат във въжета

и изведнъж нежността си замина.

Останала без дъх,

силите в ръцете ти ме убиват.

Потта лицето ми облива,

а зъбите ти с извинение в мен се впиват.

Сърцето спира

и очи отварям...

Мека тъмнина ме заобикаля,

подканяйки ме да не забравям,

че до мен те няма...