20 июл. 2010 г., 22:59

Нощни откровения

887 0 0

 

 

                                    Тъмата на нощта приютява мен и моята душа.

А аз стоя, загледана в безмълвната Луна.

Устните ми тихо думи шепнат,

тихо и нежно потрепват.

Сълзи застинали и замразени в моите очи,

сякаш съдържат в себе си цялата ми тъга.

За пръв път истината да не боли,

а просто въпросите в мен да запали,

въпроси - без отговори, без коридори...

Тогава, щом болка няма,

а пък присъствува измама,

какво аз търся в таз бездна

мрачна, мръсна и безполезна.

Прегръща ме Луната,

прегръщам аз тъгата

и сливаме се в безкрайността,

на една реалност... на една лъжа...

 

********************************* 

 

На леглото лежа и очите свои затворени държа.

Усещам топлата ти кожа,

докосваща ме толкова нежно

и огъня, предизвикан от устните ти

толкова невинно и небрежно.

Оставям аз затворени моите очи,

пропускам изригващите сълзи

и се впускам в танца на огъня.

Топлината ме задушава,

а ръцете ти ме изпепеляват.

С тялото си ме обгръщаш

и дъха ми спираш,

силите ми поглъщаш,

превръщайки ме в своя робиня.
Пламъците се превръщат във въжета

и изведнъж нежността си замина.

Останала без дъх,

силите в ръцете ти ме убиват.

Потта лицето ми облива,

а зъбите ти с извинение в мен се впиват.

Сърцето спира

и очи отварям...

Мека тъмнина ме заобикаля,

подканяйки ме да не забравям,

че до мен те няма...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...