Jul 20, 2010, 10:59 PM

Нощни откровения

  Poetry
881 0 0

 

 

                                    Тъмата на нощта приютява мен и моята душа.

А аз стоя, загледана в безмълвната Луна.

Устните ми тихо думи шепнат,

тихо и нежно потрепват.

Сълзи застинали и замразени в моите очи,

сякаш съдържат в себе си цялата ми тъга.

За пръв път истината да не боли,

а просто въпросите в мен да запали,

въпроси - без отговори, без коридори...

Тогава, щом болка няма,

а пък присъствува измама,

какво аз търся в таз бездна

мрачна, мръсна и безполезна.

Прегръща ме Луната,

прегръщам аз тъгата

и сливаме се в безкрайността,

на една реалност... на една лъжа...

 

********************************* 

 

На леглото лежа и очите свои затворени държа.

Усещам топлата ти кожа,

докосваща ме толкова нежно

и огъня, предизвикан от устните ти

толкова невинно и небрежно.

Оставям аз затворени моите очи,

пропускам изригващите сълзи

и се впускам в танца на огъня.

Топлината ме задушава,

а ръцете ти ме изпепеляват.

С тялото си ме обгръщаш

и дъха ми спираш,

силите ми поглъщаш,

превръщайки ме в своя робиня.
Пламъците се превръщат във въжета

и изведнъж нежността си замина.

Останала без дъх,

силите в ръцете ти ме убиват.

Потта лицето ми облива,

а зъбите ти с извинение в мен се впиват.

Сърцето спира

и очи отварям...

Мека тъмнина ме заобикаля,

подканяйки ме да не забравям,

че до мен те няма...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...