18.07.2017 г., 13:59

Нощни сенки

748 0 3

 

Пак е нощ. В тъмнината
плуват сенчести мечти.
И всеки миг в сумрака е очакване
някоя да хлопне на моите врати.

 

Ех, миг, тъй и недочакан -
да се сбъдна вечно жив,
да утолявам земна жажда
с водица жива, дето не горчи ...

 

Не би! Затова съня си чакам.
Всеки сън е толкова красив,
а понякога и толкоз неочакван -
събуждаш се, а наоколо звезди ...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря сърдечно, Албена!
  • Не знам дали тази единица е грешка или... Ще се опитам да я поправя донякъде с моята петица. Приеми моите съболезнования, Вальо, знам как боли... Поздравления за стиха!
  • Един "безсмъртен" е оценил мъката в душата ми след загубата на близък човек. Много се е пренапрегнал. Но всичко се връща ... дори без художествени достойнства.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...