Нощни спомени
Нощни спомени
Опитах се да прикова секунда
и да затворя съвършен мига
в просторите на моето съзнание
далеч от ледовете и снега,
които всекидневното безвремие
предлага като седмична програма.
И късат на парченца топлината,
която тази вечер пазим двама.
Копнея да запаметя нощта
и да не загася луната твърде бързо,
за да отстъпи място на деня,
когато всичко е отново твърдо,
лишено от размекващата топлина,
струяща от запалената свещ,
а денем непотребна би била...
Под слънце погледа не е така горещ...
Дали нощта е всичко, което пази между нас
искрицата любов, която
не би била така блестяща и красива
ако я озари денят или пък топло лято.
Дали не сме растения сенколюбиви,
израстнали самотни, намиращи смъртта,
ако е светло и нещо друго заличава
лъчът, струящ от нощната любов и лунна светлина.
Не знам, но виждам как усилията да отрежа
безумните крила на времето са вече
мъничко напразни, защото виждам първите лъчи
на слънцето и как ще идеш надалече
в безкраен кръговрат от задължения.
А аз ще се опитвам мисълта за залеза да укротя...
И явно само тъмнината носи
минутите със теб, които искам да запаметя.
© Маргарита Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красиво
-
Доста добре жунглираш с римите "МоРе_OT_СаМоТа"
-
Прелестно е, страхотно изживяване е да го прочетеш, може би на места може да се дообработи, но и така е страшно добро.
-
този коментар стихотворение ли се предполага че е? защото много кофти се чете така! защо не го форматираш по-човешки и не го пратиш на сайта?
-
мерси
-
Ама аз наистина съм на 13! Иначе в поезията не ме бива особено...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не изтривай никога красивите мигове... Поздрави за Стиха!