Нощни спомени
Нощни спомени
Опитах се да прикова секунда
и да затворя съвършен мига
в просторите на моето съзнание
далеч от ледовете и снега,
които всекидневното безвремие
предлага като седмична програма.
И късат на парченца топлината,
която тази вечер пазим двама.
Копнея да запаметя нощта
и да не загася луната твърде бързо,
за да отстъпи място на деня,
когато всичко е отново твърдо,
лишено от размекващата топлина,
струяща от запалената свещ,
а денем непотребна би била...
Под слънце погледа не е така горещ...
Дали нощта е всичко, което пази между нас
искрицата любов, която
не би била така блестяща и красива
ако я озари денят или пък топло лято.
Дали не сме растения сенколюбиви,
израстнали самотни, намиращи смъртта,
ако е светло и нещо друго заличава
лъчът, струящ от нощната любов и лунна светлина.
Не знам, но виждам как усилията да отрежа
безумните крила на времето са вече
мъничко напразни, защото виждам първите лъчи
на слънцето и как ще идеш надалече
в безкраен кръговрат от задължения.
А аз ще се опитвам мисълта за залеза да укротя...
И явно само тъмнината носи
минутите със теб, които искам да запаметя.
© Маргарита All rights reserved.
