dansyto (Данаил Таков)
816 3638
25.06.2019 г., 8:30 ч.

Нощни улици 

  Поезия » Друга
343 5 6

По улиците нощни се разхождам –

със сенки разминава ме града.

От бледата луна не търся прошка,

в шепите съм на мека самота.

 

Разхождам се, и тъмното обвива

разгулните ми страсти от деня.

Диханието ми дори се скрива,

в безкрайните вълни от тишина.

 

Не чувам ни щурците да ми пеят,

не виждам и светулки – за разкош.

Във тая нощ звездите ще изтлеят,

че някой е забил в небето нож.

 

Затуй е спряло времето да диша,

самотни тротоари тихо спят.

А аз дълбоко в дробовете вдишвам,

от раните на грешния ни свят!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментарите ви, Приятели! Нощните улици са загадъчни и в същото време водят към размисли! Поздрави - бъдете щастливи!
  • Предизвиква тревога и едновременно неосъзнат стремеж да опознаем света на тъмните улици.
  • Страшно красиво, духа на града!
  • Спасение дебне отвсякъде! Харесах символиката от саможертвеното и пречистващо дихание!
  • Поздравления за силния изказ и прецизния рисунък от една светулка с мъждукащо фенерче!
  • Хмм, различно усещане, но много ми хареса. Обикновено нощта приласкава и е мила любовница, но тук има смърт и покой. При все това умело обрисувани
Предложения
: ??:??