По улиците нощни се разхождам –
със сенки разминава ме града.
От бледата луна не търся прошка,
в шепите съм на мека самота.
Разхождам се, и тъмното обвива
разгулните ми страсти от деня.
Диханието ми дори се скрива,
в безкрайните вълни от тишина.
Не чувам ни щурците да ми пеят,
не виждам и светулки – за разкош.
Във тая нощ звездите ще изтлеят,
че някой е забил в небето нож. ...