thedac (Димитър Драганов)
865 1128
9.11.2017 г., 10:43 ч.

Нощни закачки 

  Поезия » Любовна
288 2 2

„Не чоплѝ слънчоглед! Ще вечеряме…“,
я измерих със строги очи.
„Да не мислиш така да се гледаме?
Ще играем на разни игри!“

Преизпълних гърдите ѝ с огъня.
А нощта избумтя в небеса.
И враждите си стари заровихме.
Тази нощ е игра за деца…

И бедрото прегърна леглото ми.
И от устните шепот дойде.
А в очите ми свежите спомени,
ми напомнят: „Дете си! Дете!“.

А потта по челата си капе.
А света е любов и куршум.
А сърцето лицето ми хапе.
А сега съм останал без ум.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??