Нощни закачки
„Не чоплѝ слънчоглед! Ще вечеряме…“,
я измерих със строги очи.
„Да не мислиш така да се гледаме?
Ще играем на разни игри!“
Преизпълних гърдите ѝ с огъня.
А нощта избумтя в небеса.
И враждите си стари заровихме.
Тази нощ е игра за деца…
И бедрото прегърна леглото ми.
И от устните шепот дойде.
А в очите ми свежите спомени,
ми напомнят: „Дете си! Дете!“.
А потта по челата си капе.
А света е любов и куршум.
А сърцето лицето ми хапе.
А сега съм останал без ум.
© Димитър Драганов All rights reserved.
