thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Nov 9, 2017, 10:43 AM

Нощни закачки 

  Poetry » Love
334 2 2

„Не чоплѝ слънчоглед! Ще вечеряме…“,
я измерих със строги очи.
„Да не мислиш така да се гледаме?
Ще играем на разни игри!“

Преизпълних гърдите ѝ с огъня.
А нощта избумтя в небеса.
И враждите си стари заровихме.
Тази нощ е игра за деца…

И бедрото прегърна леглото ми.
И от устните шепот дойде.
А в очите ми свежите спомени,
ми напомнят: „Дете си! Дете!“.

А потта по челата си капе.
А света е любов и куршум.
А сърцето лицето ми хапе.
А сега съм останал без ум.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??