The_Crimson_King (Михаил Костов)
167 567
6.11.2011 г., 20:33 ч.

Нощният кондуктор (стихче за приятелството) 

  Поезия
1722 1 3

За какво приятели ми трябват?

Каква е ползата от тях, не знам.

Цялото ми време да ограбват,

а накрая пак оставам сам.

 

Накрая се намирам пак

с билет за връщане в ръката

и в някой мразовит среднощен влак

деля купе със Самотата.

 

А тя ми казва: „Прибери билета,

представи ми своето сърце.

Защото тук, сред нощните полета,

аз кондуктор съм на БДЖ.”.

 

И призраците в миг се съживяват,

но не се поглеждат и мълчат,

защото те не се познават –

безброй самотници на път.

 

А аз сред тях съм призрак също –

изоставен тук, забравен там.

И от всичко най ми става тъжно,

че живял ли съм въобще, не знам.

 

Затуй приятелствата са опасни

и всички до едно – лъжи.

А нощем във вагони тесни

самотата жертвите им в плен държи.

© Михаил Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??