Нощният кондуктор (стихче за приятелството)
За какво приятели ми трябват?
Каква е ползата от тях, не знам.
Цялото ми време да ограбват,
а накрая пак оставам сам.
Накрая се намирам пак
с билет за връщане в ръката
и в някой мразовит среднощен влак
деля купе със Самотата.
А тя ми казва: „Прибери билета,
представи ми своето сърце.
Защото тук, сред нощните полета,
аз кондуктор съм на БДЖ.”.
И призраците в миг се съживяват,
но не се поглеждат и мълчат,
защото те не се познават –
безброй самотници на път.
А аз сред тях съм призрак също –
изоставен тук, забравен там.
И от всичко най ми става тъжно,
че живял ли съм въобще, не знам.
Затуй приятелствата са опасни
и всички до едно – лъжи.
А нощем във вагони тесни
самотата жертвите им в плен държи.
© Михаил Костов All rights reserved.
Браво!!! Много ми хареса!!! Поздрави от мен и Весели празници ти желая
