Нощният ловец
Нощният ловец
Разтуптяното сърце денем търси мрак,
а нощем – светлина.
Всичко е във кръв – капчици червени спускат се по нежните й длани.
Кожата й бяла, а сърцето й студено като леден айсберг.
Душата й е пуста, и е мъртва…също като нея.
Заспала сякаш преди хиляди години и чака той да я събуди…
Нощта е още млада, а гробът се отваря…
Гробницата от мечти разбити на хиляди парчета стъкълца, пръснати навеки по света…
От пълното мъртвило и гробна тишина излиза тя -
все така млада и прекрасна, както беше преди сто лета!
Косите й - все така дълги, черни и прекрасни - като гарвановите пера.
Очите й - сини като безбрежен океан, но пълни само с болка и тъга.
Но как светят…
Ах, как само светят, щом усетят единствения и неповторим - страхът от ада…
Щом ловец подгони своята си плячка
само от подземни същества - демони на страх, за бягство от смъртта,
но уви… накрая смърт ужасна!!!
Ловецът - това е тя – гони, дебне и преследва страшни същества
из тесните и мрачни улици на града…
Изпълнена с болка по дни отминали, но толкова щастливи
и омраза към тези нощни същества.
Ловец от сто лета, но и жертва, паднала във мрежите на любовта…
Една любов, жива толкова години в нейното замръзнало сърце.
Само мечът от стомана, студен също като нея, се забива в този нощен демон,
а после зъбите големи как само се забиват в плътта - с такава лекота
нощният боец и неговата жертва - приказката демонична, стара, колкото света.
Боговете си мълчат, но и тя не пита – дебне, напада и убива.
И то със тази страст, с която целуваше и него.
Нощният боец, убиец на вампири е…вампир!
„Каква ирония!” - мислеше си тя през тези сто лета!
А после, а на сутринта уморено лягаше във своя тъмен гроб сама, защото…
Разтуптяното сърце денем търси мрак,
а нощем – светлина!
Лягаше си с мисълта за него, а във ранна вечер не ставаше със нищо по-различно
и така…Завинаги…до края на света…
Докато не стане шепа прах , убита, пръсната навсякъде, а всъщност никъде!
И всичко само заради него…
За да стопли малка част поне от леденото си сърце…
А нейната усмивка блага, изчезнала завинаги от призрачното й лице
все търси неговия поглед да я стопли, но уви...
Те ще са отново заедно в едно далечно царство, потънало във сенки и във вечен мрак,
царство на страдания и вечни мъки, но те ще са щастливи…
и сърцата им туптящи ще бият отново във едно…
Нели Иванова
30.08.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
