Нощта отново се надвесва смръщено.
Пак тропа по прозореца да ù отворя бързо.
Дори и тя не знае, че е вътре вече
и иска да се вмъкне в стаята, да не измръзне.
Горката, даже не е забелязала -
след себе си тя носи неприятен хлад.
Но тя не знае, никой никога не ù е казал,
че този студ принадлежи на нейния далечен свят.
И ето я - отново пред вратата ми.
Стои измръзнала и чака мен.
А аз отдавна съм отвън със нея.
И моля се да бъде светъл ден. ...