Нощта и аз
Нощта отново се надвесва смръщено.
Пак тропа по прозореца да ù отворя бързо.
Дори и тя не знае, че е вътре вече
и иска да се вмъкне в стаята, да не измръзне.
Горката, даже не е забелязала -
след себе си тя носи неприятен хлад.
Но тя не знае, никой никога не ù е казал,
че този студ принадлежи на нейния далечен свят.
И ето я - отново пред вратата ми.
Стои измръзнала и чака мен.
А аз отдавна съм отвън със нея.
И моля се да бъде светъл ден.
И ето, че нощта си тръгва.
Нахлува във очите дневна светлина.
И всичко е отново тъй болезнено...
По-скоро искам да е тъмнина!
Разбираш ли въобще какво ти казвам?
Нощта е тук, след нея пак е ден.
Аз все съм тук, не мърдам от леглото си.
Къде си ти, не знам, но си без мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Златанова Всички права запазени
