1.09.2021 г., 22:48 ч.

Нощта ме целуна 

  Поезия
868 4 27

Някакъв ромон чувам в съня

от недрата душевни извира,

бълбука край моя стара мечта

пред сърцето ти, да позирам.

Нощта ме целува  със страст

на росата сълзите изпила.

и потъва луната в захлас,

сред звездите тяло извила.

Всяка гънка душевна боли

и се свива в обръч дъгата,

заключила мои мисли, мечти,

с катинарът на самотата.

Загледана в небето се питам,

какво е да бъдеш звезда,

 как на другите да разчиташ,

без завист , обида и лъжа.

И както с нощта разговарям,

да ме целуне по устни успя,

 спомен до мене доплувал,

далечен - от младостта.

Пак беше нощ , през юли,

с аромат на рози и жасмин,

там край, морските дюни

ме целуна мъж- един!

И до днес го нося в сърцето

весел, хубав, непринуден,

но макар и останала сама,

все още в него съм влюбена!

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Роси! Много си мила!
  • Красив и нежен стих, Миночка! Щастлива си, че си имала такава любов! Спомените топлят! 🌹
  • Скити, много ти благодаря, за посещението и хубавия коментар!
    Бъди обичана и щастлива!
  • Спомените са най- хубавото нещо, колкото и да боли от тях... Много красив стих, изпълнен с любов! 💖
  • Благодаря ти, Пепи, чудесна си!
  • Колко загубени нощи вместо да разговарям с нощта, гледам филми и откровенци чета, ама че съм будала!
    Шегичка

    Романтично, много хубаво, поздравления!
  • Валентина, особено ми е приятно да те видя тук, това ме изненада и в същото време ме зарадва безкрайно. Благодаря ти! Нека ти е хубаво днес!

    Иржи, отдавна не си се спирала тук, направо ми сгря сърцето! Оставила си много хубав коментар, който ме зарадва! Нека ти е спорен деня. Благодаря ти!
  • Ирина, зарадва душата ми твоето присъствие, не знаеш колко много! Пожелавам ти чудесни емоции, от хубавото време днес! Благодаря ти!
  • Романтична картина, събудила един спомен...Ако човек няма спомени, значи не е живял! А те са особено необходими, когато животът "захладнее", когато любовта е в минало свършено време, но в съзнанието си, ти си все "оная същата" отпреди...гледаш старите снимки и въздишаш,но насаме!!
  • Тези спомени ги носим дълго....
  • За мен цвете, което не се полива вехне. Но пък ти имаш хубава душа и тази любов може да е само признак на дълбока човещина. Което е напълно достатъчно, за да оживее.
  • Благодаря, Миночка
  • Благодаря, Петър, удоволствието е взаимно!
  • Миночка, ако трябва да бъда честен, не чета поезия,.. но ти ме заплени...точно описваш '' все още в него съм влюбена ''
  • Ивита, толкова хубаво ми стана, от красивия коментар, който си написала от сърце, поставила си стиха в любими, което ми достави голямо удоволствие. Благодаря ти .Бъди щастлива!
  • Само любовта има силата да оцелява. Отвъд земното, отвъд годините и болките. Носиш светлина, Мини! 💟 Прекрасно е!
  • Деа, винаги ми става приятно като те видя на страничката си!
    Благодаря ти, нека да ти е слънчево днес!

    Миленче, истински се радвам, че ми четеш и коментираш, така прекрасно стиха! Нека ти е леко и приказно днес! Благодаря ти!
  • Зиги, момчето ми! Прекрасен коментар си ми оставил, което прави сърцето ми много благодарно, а душата, признателна. Лек и прекрасен ден!
  • Ние живеем във времето, а душата ни във вечността! Любовта е най-хубава част от вечността! Тя струи от всеки ред на стихотворението и разпръсква светлината си около нас! А ти цялата си любов, Миночка, въпреки тъгата...
  • Мило и нежно, въпреки тъгата...
  • Великолепен стих, който докосна струните на сърцето ми! Миночка, имаш добра и чист душа, и топлината се усеща в стиха и докосва читателя… наистина, непобедимата сила на любовта, както е казал Младен. Много ми хареса, много! 🌸🌺🌻
  • Благодаря ти, Сенилга, зарадва ме коментара ти! Нека да ти е хубав денят!
  • Первый поцелуй каждый помнит, прекрасное воспоМинание, Миночка!
  • Благодаря ти , Теодора, че постави стихът в любими!
  • Младен, много ме зарадва коментара ти, стана ми топло на душата. Благодаря и за поставянето на стиха в любими! Нека този ден ти донесе радост и приятни мигове!
  • Асенчо, благодаря, за поставянето на стиха в любими!
  • Завладяващо стихотворение, Миночка!
    Въпреки "катинара на самотата", един спомен нахлува, за да измести останалите по парадоксален начин и да утвърди крехката, но непобедима сила на любовта:

    "там край, морските дюни
    ме целуна мъж- един!
    И до днес го нося в сърцето
    весел, хубав, непринуден,
    но макар и останала сама,
    все още в него съм влюбена!"
Предложения
: ??:??