Нощта ме целуна
Някакъв ромон чувам в съня
от недрата душевни извира,
бълбука край моя стара мечта
пред сърцето ти, да позирам.
Нощта ме целува със страст
на росата сълзите изпила.
и потъва луната в захлас,
сред звездите тяло извила.
Всяка гънка душевна боли
и се свива в обръч дъгата,
заключила мои мисли, мечти,
с катинарът на самотата.
Загледана в небето се питам,
какво е да бъдеш звезда,
как на другите да разчиташ,
без завист , обида и лъжа.
И както с нощта разговарям,
да ме целуне по устни успя,
спомен до мене доплувал,
далечен - от младостта.
Пак беше нощ , през юли,
с аромат на рози и жасмин,
там край, морските дюни
ме целуна мъж- един!
И до днес го нося в сърцето
весел, хубав, непринуден,
но макар и останала сама,
все още в него съм влюбена!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
