Нощта ме зазори...
Нощта ме зазори от дългото очакване,
и капките роса сега във мен са дъжд.
Дали сгреших от многото обичане,
превърната във летен сън на някой мъж.
Дали, открадната от звездните надежди
на моята същност типичната отдаденост,
не е отломка от небесните ми истини,
които се синеят във недокоснатост...
И плачат чувствата ми, трепетно изригващи
от огнените ми желания за летен блян,
по вените потичат, буйни и пулсиращи,
а крия ги в очите си от страх и свян.
И зазорена с капките дъждовни в утрото,
по тиха съм от лятната роса в тревата.
Притихнала съм от очакване в сърцето,
да се родя на чаканият мъж в сълзата.
и капките роса сега във мен са дъжд.
Дали сгреших от многото обичане,
превърната във летен сън на някой мъж.
Дали, открадната от звездните надежди
на моята същност типичната отдаденост,
не е отломка от небесните ми истини,
които се синеят във недокоснатост...
И плачат чувствата ми, трепетно изригващи
от огнените ми желания за летен блян,
по вените потичат, буйни и пулсиращи,
а крия ги в очите си от страх и свян.
И зазорена с капките дъждовни в утрото,
по тиха съм от лятната роса в тревата.
Притихнала съм от очакване в сърцето,
да се родя на чаканият мъж в сълзата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
