5.05.2008 г., 17:50 ч.

Нощта на жасмина 

  Поезия » Любовна
5.0 / 7
1331 0 13
Лунен лъч разсъни тъмнината
и заедно създадоха венец.
„Обичам те!” - извезаха с цветя
и от светулки златния прашец.
Поставиха го после в коси,
разпилeни в нежна сласт
и сред уханието на жасмин
бях онемял от красотата аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Предложения
  • Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
  • Ще се срути небето всеки момент, ще се срути, окото му няма да мигне. Помътня като дяволска глътка а...
  • На тази пейка ние сме щастливи, под свод зелен от клони и листа. Ти винаги си странно мълчалива. Заг...

Още произведения »