Нощта на жасмина
Лунен лъч разсъни тъмнината
и заедно създадоха венец.
„Обичам те!” - извезаха с цветя
и от светулки златния прашец.
Поставиха го после в коси,
разпилeни в нежна сласт
и сред уханието на жасмин
бях онемял от красотата аз.
© Вили Тодоров All rights reserved.
