Нощта на моето Раждане…
Нощта на моето Раждане...
Пресичам отново аз реката бяла.
Така, боса, през пяната мека
вървя
и срещам мечтите си
по камъните:
една по една.
Тичам по моста на своята воля,
бързам и срещам Сила в нощта.
Звездите трептят над мен в светла забрава.
Аз не съм никоя точно сега под твоята
нежна, силна ръка,
която докосва като капка от Жива вода...
В сърцето ми:
водопад от талази
безброй чувства, нахлули в кръвта.
Душата ми
още трепета пази,
който запали ти много отдавна в света.
А толкова време бе минало -
сякаш миг само бе отлетял...
Колко е странно и колко е хубаво
да съм отново в ръцете ти, да те гледам така
мъдър, свой, замечтан...
Луната да гали лицето ми.
Морето песен бурна за мене да пее.
Звезди да докосват сърцето ми
и ръката ти с ласка в мен да живее!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
Благодаря ви за милите думи, красиви приятели!!!
