Нощта си тръгва...
Нощта си тръгва...
Музиката скрито
прибира дискожокерът отдолу,
от пулта взема чаша недопита
и уморен отпуска се на стола...
Нощта си тръгва,
сваля своя грим...
Тя никого не иска да обиди
и си отива като някой мим,
тъй – тихо, тихо – никой да не види...
Нощта си тръгва...
Тя ще е последна
за някои...
Но първа е за двама...
Едно момиче в тази нощ прогледна...
Едно момче прегърна я през рамо...
Ноември 2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
не съм нито поет ,нито литературен критик за да правя анализи...но ще кажа едно:Ти докосна душата ми!Благодаря ти!!!
