3.10.2025 г., 6:55

Нощни фенерчета

174 1 0

Със сетивата усещам,

със сърцето долавям

и с разума разбирам,

че невъзможното не можем

да направим - да върнем времето,

да спрем настъпващата нощ.

След зората красива,

след знойното слънце,

след залеза пурпурен,

се спуска нощта

и проправя път отново

към светлата зора.

Кои сме  в безкрайния ход

на деня и нощта?

Светулчици бляскави

с пламък нетраен,

но ярък и истински,

мигащи нощни фенерчета,

носещи светла надежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Марулевска Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...