Носталгично
975
0
2
Тази нощ тишината царува.
Облечена в дъх на роса -
от очите нежно покапала -
скъп спомен подава ръка.
Тази нощ тишината прегръща.
С нежността на стара любов,
с търпеливо безумство
на отдавна забравен Бог.
Тази нощ тишината отдава
на неспокойните - глътка покой.
Тишината, скрита в жарава
на отминал огнен порой.
....
Тази нощ тишината съм аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
