Носталгично 2
942
1
0
Носталгично 2
Обичам страната си родна,
дъхта на Тракийската угар
и вричам душата свободна,
прахта да не иска на друга!
За някои станах предател,
лош другар и отстъпник,
за кой ли останах приятел,
Божий дар и застъпник?
Тук няма ги старите къщи,
на село, с дремещи стрехи,
на Тунджа косите могъщи,
заплетени в детските дрехи!
Как сладки са сините сливи,
на синора в бабината нива,
усещам сълзите щастливи
сега във очи да избиват!
Обичам земята си родна,
потта от Южното слънце,
отричам съдбата народна
в гръдта със парещо зрънце!
13. 05. 2012 г.
Прага
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Тахов Всички права запазени
