lotalia (Меги Ризова)
33 80
25.03.2008 г., 17:10 ч.

Носталгично 

  Поезия
892 0 5

Минавайки по уличката тясна, поглеждам стария квартал -

площадката със катерушки цветни събужда във сърцето

спомен стар. Чувам веселия смях, шума от дрънкащите колелета

и връщам се във времето назад, когато аз играх на ластик и въжета.

Обзема ме безвремие фалшиво и спомен за безгрижните ми дни,

ах, как всичко бе невинно, изпълнено с усмивки и игри.

Сега оглеждам се и виждам, все същото е пак, но аз пораснах

и сега крещя с пълен глас:

О, детство скъпо, о, мой прекрасен дом, аз винаги ще помня

вашето гостоприемство и вашия блажен покой...

а някога, когато пак ми стане криво, ще седна тук под

старата върба, за да играя, за да се целувам и да пея под дъжда...

 

© Меги Ризова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??