Носталгично
Минавайки по уличката тясна, поглеждам стария квартал -
площадката със катерушки цветни събужда във сърцето
спомен стар. Чувам веселия смях, шума от дрънкащите колелета
и връщам се във времето назад, когато аз играх на ластик и въжета.
Обзема ме безвремие фалшиво и спомен за безгрижните ми дни,
ах, как всичко бе невинно, изпълнено с усмивки и игри.
Сега оглеждам се и виждам, все същото е пак, но аз пораснах
и сега крещя с пълен глас:
О, детство скъпо, о, мой прекрасен дом, аз винаги ще помня
вашето гостоприемство и вашия блажен покой...
а някога, когато пак ми стане криво, ще седна тук под
старата върба, за да играя, за да се целувам и да пея под дъжда...
© Меги Ризова All rights reserved.
