Носталгично

Посреща ме картина от стената -
от нея усмихват се очите на дете.
И сноп светлина без свян се прокрадва
през бялото някога перде.

Старо радио потънало в прах,
нежно ражда звук подир звук-
мелодия която ме опиянява
всеки път когато съм тук.

Безмълвно поглеждам през прозореца -
бял гълъб на старата череша стои.
Как се гонехме под нея, и се смяхме,
колко хубаво беше преди!

Но и аз като този гълъб самотна
трептя и очаквам те да се завърнеш.
Със тихи стъпки да дойдеш,
да склониш глава на мойто рамо
                                        и да ме прегърнеш...