Носталгично
Посреща ме картина от стената -
от нея усмихват се очите на дете.
И сноп светлина без свян се прокрадва
през бялото някога перде.
Старо радио потънало в прах,
нежно ражда звук подир звук-
мелодия която ме опиянява
всеки път когато съм тук.
Безмълвно поглеждам през прозореца -
бял гълъб на старата череша стои.
Как се гонехме под нея, и се смяхме, ...