НОСТАЛГИЧНО

Поезия

876 0 14

НОСТАЛГИЧНО

Запее ли ехото с глъчта на жътварите,

под слънце превило стеблата на житото,

пак спомени свиват гнезда по дуварите,

опазили мене... на дните под ситото...

И вятър разпръсва презрели смокините

и птици кълват... и будят ме с клюна си,

и същите мравки пълзят през годините,

дето ми сочеше... прабаба с бастуна си...

04.07.07.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

eddie (Ивайло Яков)

Благодаря Ви!

Гери, специални благодарности

2007-07-26T23:56:46+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Замлъкват житата, притихва земята,
щом с лунния лък щурците засвирят,
тогава разлиства се спомен в душата
и сЪлзи в очите ти мъжки се крият!
* * *
Наистина носталгично! Поздрав, Иво!

2007-07-26T18:18:51+03:00
eddie (Ивайло Яков)

Исках да споделя! Много се радвам, че сте го прочели! Благодаря!

2007-07-05T21:23:16+03:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Великолепен стих!

2007-07-05T20:49:16+03:00
geowid (Георги Видинов)

нещо си тъжен,Иво... поздрав!

2007-07-05T17:45:05+03:00