eddie (Ивайло Яков) eddie (Ивайло Яков)
1 224
Jul 5, 2007, 2:27 PM

НОСТАЛГИЧНО

  Poetry
877 0 14
 

                  НОСТАЛГИЧНО


Запее ли ехото с глъчта на жътварите,

под слънце превило стеблата на житото,

пак спомени свиват гнезда по дуварите,

опазили мене... на дните под ситото...


И вятър разпръсва презрели смокините

и птици кълват... и будят ме с  клюна си,

и същите мравки пълзят през годините,

дето ми сочеше... прабаба с бастуна си...


04.07.07.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0