28.06.2007 г., 12:10

Носталгично за военната служба

874 0 14
  

  Майките няма да раждат войници
  в нашата малка и бедна страна.
  Ще множим войска гурбетчии
  с тежка емигрантска съдба.

  Майките няма да раждат войници.
  Няма слава, орден за храброст дори,
  няма знамена да се веят във битка.
  Децата играят електронни игри.

  Защо се отричаш, мила Родино,
  от най-скъпите си деца, синове?
  Виж как бащите им свеждат чело
  и молят се да нямат врагове.

  Майките няма да раждат войници,
  няма да има чест и мечти.
  Без клетва за жертва и вярност,
  Родино, как утре ще оцелееш и ти?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбирам те добре,но мечтата ми е майките по цял свят да престанат да раждат войници.
  • Темата е много ДЪЛБОКА! Майките вече отдавна не раждат войници, защото не раждат и достойни командири за тях! Живеем във времена, в които армията не е армия, а слугиня (уж на своя воля, но в действителност по икономически, политически и географско-демографски причини) на по-големи, мощни и жестоки сили, преследващи лични, луди, абсурдни и ДЕМОНИЧНИ цели!
    Разбира се, романтичният ти поглед върху нещата много ми допада. Напълно рабирам замисъла и емоцията ти! ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!
    ПРЕГРЪДКА!
  • Маги, стиха ти е чудесен и много силно въздействаш!
    Поздрави!
  • Прав си Мистър Чар! Имах предвид и това че наши момчета са наемници , войници гурбетчии, и че саможертвата се свежда до доброто заплащане. А иначе била съм жена на войник, а след време и майка на войник и знам какво ми беше на душата.
  • Като стих - прекрасна творба!
    Смятам обаче по темата (изпитал две години безсмислието на военните), че истинските мъже са такива и без казармата, а тя погубваше две или три от най-продуктивните и хубави години на младите хора в слугуване на държавни и военни върхушки и машинации.
    Клетвата за вярност я има в душите...или я няма...честта и мечтите също...
    Комплимент за майсторството!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...