Валери_Станков (Валери Станков)
1108 825
10.12.2023 г., 13:24 ч.

Носталгия 

  Поезия
204 2 3

НОСТАЛГИЯ

 

... понякога ужасно ми се иска да съм отново същото хлапе,

което ветролее бяла ризка, доде си пийва сокчето – фрапе,

лови на тетраподите скариди – и ниже чепарета за сафрид,

или отива – слънцето да види, пропадащо зад гърбавия рид,

момчето, за което няма пречка по цяла нощ звездите да брои,

и – влюбено в Голямата си Мечка,

от Малката съвсем не се бои,

 

което с две-три летви и пелюра хвърчилце съчленява – да лети! –

и в лодчица от вестника "Култура" събира си хлапашките мечти,

хлапето, след което цяла Варна говореше с надежда и любов,

и аз отказвам просто да повярвам пред портите със Райския обков! –

ще диша то! – и нека му е леко! – да му е светъл утрешният ден.

Момче, момче-е!... Къде си? Тъй далеко

от теб сега е старчето във мен.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Опаковката остарява, душата щом спомени носи, тя вечно млада остава! Поздравления
  • Детето в теб е живо и щастливо, иначе как ще пишеш така красиво
  • хлапето, след което цяла Варна говореше с надежда и любов,
    и аз отказвам просто да повярвам пред портите със Райския обков! –
    ще диша то! – и нека му е леко! – да му е светъл утрешният ден.
    Момче, момче-е!... Къде си? Тъй далеко
    от теб сега е старчето във мен.

    Растем неусетно и по-неусетно стареем, а все си мислим, че още сме деца.
Предложения
: ??:??