Носталгия
НОСТАЛГИЯ
... понякога ужасно ми се иска да съм отново същото хлапе,
което ветролее бяла ризка, доде си пийва сокчето – фрапе,
лови на тетраподите скариди – и ниже чепарета за сафрид,
или отива – слънцето да види, пропадащо зад гърбавия рид,
момчето, за което няма пречка по цяла нощ звездите да брои,
и – влюбено в Голямата си Мечка,
от Малката съвсем не се бои,
което с две-три летви и пелюра хвърчилце съчленява – да лети! –
и в лодчица от вестника "Култура" събира си хлапашките мечти,
хлапето, след което цяла Варна говореше с надежда и любов,
и аз отказвам просто да повярвам пред портите със Райския обков! –
ще диша то! – и нека му е леко! – да му е светъл утрешният ден.
Момче, момче-е!... Къде си? Тъй далеко
от теб сега е старчето във мен.
© Валери Станков All rights reserved.
