bojilova1 (Петя Божилова)
346 3121
3.12.2014 г., 12:50 ч.

Носталгия 

  Поезия » Друга
1243 0 9

Винаги, когато реша, че емигрантската тема е изчерпана, един случаен разговор с някоя отрудена, измъчена читателка, кретаща тук саминка от години, ме разтърсва като дръвче и капне някоя кисела, смачкана джанка, като долното стихотворение.
„- Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!“
Мъка, наречена България...

 

Носталгия

 

Как леко влизаш, носталгийо, като в дома си!
Сякаш не знаеш от колко години сме в чуждо...
Все чакам тук да умреш, ти, напротив - порасваш
и все ми идваш, когато най-малко си нужна.

 

Щом има някакъв празник, от изгрев засядаш,
а срещу Коледа месец по-рано пристигаш.
Нито червеното вино те блазни, ни хлябът -
ти впиваш зъби в сърцето, проточила лиги!

 

Режеш до корен и малкото цъфнала радост,
дето години не може тук свой плод да зърне,
че да усети душата предишната сладост
и да залъже глада си духът ми посърнал.

 

Тъй си минава животът, и моят, и твоят -
ти не издъхваш и мен не оставяш да дишам.
Мятам се в кръг, а си знам, че щом стигна завоя,
в миг ще забравя за теб и за всичко предишно.

 

Бих те убила, носталгийо, с голи юмруци-
аз, дето даже на мравката път не минавам!
Ако не беше с очите на моето куче,
ако не ронеше, кучко, сълзите на мама...

 

Мадрид 2014

© Петя Божилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, силно е! Неизчерпаема тема, за съжаление...
  • Здравейте, г-жо Божилова,

    Написах ви вчера ЛС, че това ваше стихотворение е номинирано и оценено за публикация в литературна рубрика на изданието, на което съм редактор. Моля, отговорете ми, дали искате тази публикация, защото ако не искате такава, ще пиша съобщение на друг номиниран автор. Мога да чакам за вашия отговор най-много до утре.

    Поздрави,
    Мариана Христова
  • !!!
  • Силно... Поздрави, Петя!
  • Кати, благодаря ти, истински е , душицо. Ани, благодаря! Фери, Бог да те закриля и помага, където и да бъдеш!Жане, не аз, животът
  • Обездумяваш...
  • Рядко се случва с мен напоследък, но това стихотворение наистина ме разплака- удари ме право в сърцето като си представих, че това сигурно е моето бъдеще...Неизбежно и носталгично, обречено по своему...Поклон пред таланта ти и Бог да ни пази!
  • !
  • Ох... сърцето ме боли от този стих, Петинка, много истински, изстрадан!
Предложения
: ??:??