2.05.2015 г., 19:21  

Носталгия

1.4K 0 4

                             Липсват ми годините, когато                                                                                                                                               ви целувах всеки ден.                                                                                                                                                       След поредна пакост                                                                                                                                                       гушкахте се в мен.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        Когато боледувахте                                                                                                                                                          онези нощи в съня си                                                                                                                                                        очичките отваряхте  и                                                                                                                                                      безсилни гледайки ме                                                                                                                                                       проговаряхте:                                                                                                                                                                        "Мамо много те обичам"                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           И сълзите ми с вашите                                                                                                                                                     се сливаха в една прегръдка                                                                                                                                            толкоз силна..                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  Вярата ви беше в мен                                                                                                                                                       Макар по някога                                                                                                                                                               да бях безсилна.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         И молех се на Господ в онзи час                                                                                                                                      Винаги да ви закриля.                                                                                                                                                      Да бъде винаги с вас.                                                                                                                                                      Дори тогава - когато аз                                                                                                                                                    няма да съм вече жива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за хубавите думи.Наистина децата отлитат като птичките за да направят свое гнездо...Но те си оставят за нас винаги деца.Може би и тази носталгия ни прави да обичаме толкова много внуците си .А текста не мога да разбера защо излиза така крив?
  • Много нежност, майчина любов и загриженост лъхат от този стих!
    Понякога така ревностно искаме децата ни да са добре, че ужасно ни е страх за онзи момент, от който вече ще ни няма. Макар да знаем, че дори и да сме живи, има моменти, в които сме безсилни и си казваме Господ да ги пази!
    Харесах много, поздравявам те!
  • Децата порастват, отлитат, има тъга. Харесах!
  • Интересно по строеж стихотворение, което говори за обичта между майката
    и децата.Малко тъжно настроения преминава през творбата, което ме кара
    да се замисля.
    Поздрав за талантливата творба и хубава вечер за тебе!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...