2.05.2015 г., 19:21  

Носталгия

1.4K 0 4

                             Липсват ми годините, когато                                                                                                                                               ви целувах всеки ден.                                                                                                                                                       След поредна пакост                                                                                                                                                       гушкахте се в мен.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        Когато боледувахте                                                                                                                                                          онези нощи в съня си                                                                                                                                                        очичките отваряхте  и                                                                                                                                                      безсилни гледайки ме                                                                                                                                                       проговаряхте:                                                                                                                                                                        "Мамо много те обичам"                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           И сълзите ми с вашите                                                                                                                                                     се сливаха в една прегръдка                                                                                                                                            толкоз силна..                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  Вярата ви беше в мен                                                                                                                                                       Макар по някога                                                                                                                                                               да бях безсилна.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         И молех се на Господ в онзи час                                                                                                                                      Винаги да ви закриля.                                                                                                                                                      Да бъде винаги с вас.                                                                                                                                                      Дори тогава - когато аз                                                                                                                                                    няма да съм вече жива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за хубавите думи.Наистина децата отлитат като птичките за да направят свое гнездо...Но те си оставят за нас винаги деца.Може би и тази носталгия ни прави да обичаме толкова много внуците си .А текста не мога да разбера защо излиза така крив?
  • Много нежност, майчина любов и загриженост лъхат от този стих!
    Понякога така ревностно искаме децата ни да са добре, че ужасно ни е страх за онзи момент, от който вече ще ни няма. Макар да знаем, че дори и да сме живи, има моменти, в които сме безсилни и си казваме Господ да ги пази!
    Харесах много, поздравявам те!
  • Децата порастват, отлитат, има тъга. Харесах!
  • Интересно по строеж стихотворение, което говори за обичта между майката
    и децата.Малко тъжно настроения преминава през творбата, което ме кара
    да се замисля.
    Поздрав за талантливата творба и хубава вечер за тебе!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...