May 2, 2015, 7:21 PM  

Носталгия 

  Poetry » Other
780 0 5

                             Липсват ми годините, когато                                                                                                                                               ви целувах всеки ден.                                                                                                                                                       След поредна пакост                                                                                                                                                       гушкахте се в мен.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        Когато боледувахте                                                                                                                                                          онези нощи в съня си                                                                                                                                                        очичките отваряхте  и                                                                                                                                                      безсилни гледайки ме                                                                                                                                                       проговаряхте:                                                                                                                                                                        "Мамо много те обичам"                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           И сълзите ми с вашите                                                                                                                                                     се сливаха в една прегръдка                                                                                                                                            толкоз силна..                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  Вярата ви беше в мен                                                                                                                                                       Макар по някога                                                                                                                                                               да бях безсилна.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         И молех се на Господ в онзи час                                                                                                                                      Винаги да ви закриля.                                                                                                                                                      Да бъде винаги с вас.                                                                                                                                                      Дори тогава - когато аз                                                                                                                                                    няма да съм вече жива.

© Теодора Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Великолепно, поетично откровение за силата на майчината любов, грижа, ласка и топлина........бъди все такава Теди, закриляй, грижи се и люби с майчина топлота, защото майката така си е обречена....до своя сетен ден, до своя сетен час и до последния си дъх......да бъде майка тя докрай!
    Аплодирам!!!
  • Благодаря на всички за хубавите думи.Наистина децата отлитат като птичките за да направят свое гнездо...Но те си оставят за нас винаги деца.Може би и тази носталгия ни прави да обичаме толкова много внуците си .А текста не мога да разбера защо излиза така крив?
  • Много нежност, майчина любов и загриженост лъхат от този стих!
    Понякога така ревностно искаме децата ни да са добре, че ужасно ни е страх за онзи момент, от който вече ще ни няма. Макар да знаем, че дори и да сме живи, има моменти, в които сме безсилни и си казваме Господ да ги пази!
    Харесах много, поздравявам те!
  • Децата порастват, отлитат, има тъга. Харесах!
  • Интересно по строеж стихотворение, което говори за обичта между майката
    и децата.Малко тъжно настроения преминава през творбата, което ме кара
    да се замисля.
    Поздрав за талантливата творба и хубава вечер за тебе!
Random works
: ??:??