Липсват ми годините, когато ви целувах всеки ден. След поредна пакост гушкахте се в мен. Когато боледувахте онези нощи в съня си очичките отваряхте и безсилни гледайки ме проговаряхте: "Мамо много те обичам" И сълзите ми с вашите се сливаха в една прегръдка толкоз силна.. Вярата ви беше в мен Макар по някога да бях безсилна. И молех се на Господ в онзи час Винаги да ви закриля. Да бъде винаги с вас. Дори тогава - когато аз няма да съм вече жива.
© Теодора Иванова All rights reserved.