2 мая 2015 г., 19:21  

Носталгия

1.4K 0 4

                             Липсват ми годините, когато                                                                                                                                               ви целувах всеки ден.                                                                                                                                                       След поредна пакост                                                                                                                                                       гушкахте се в мен.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        Когато боледувахте                                                                                                                                                          онези нощи в съня си                                                                                                                                                        очичките отваряхте  и                                                                                                                                                      безсилни гледайки ме                                                                                                                                                       проговаряхте:                                                                                                                                                                        "Мамо много те обичам"                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           И сълзите ми с вашите                                                                                                                                                     се сливаха в една прегръдка                                                                                                                                            толкоз силна..                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  Вярата ви беше в мен                                                                                                                                                       Макар по някога                                                                                                                                                               да бях безсилна.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         И молех се на Господ в онзи час                                                                                                                                      Винаги да ви закриля.                                                                                                                                                      Да бъде винаги с вас.                                                                                                                                                      Дори тогава - когато аз                                                                                                                                                    няма да съм вече жива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички за хубавите думи.Наистина децата отлитат като птичките за да направят свое гнездо...Но те си оставят за нас винаги деца.Може би и тази носталгия ни прави да обичаме толкова много внуците си .А текста не мога да разбера защо излиза така крив?
  • Много нежност, майчина любов и загриженост лъхат от този стих!
    Понякога така ревностно искаме децата ни да са добре, че ужасно ни е страх за онзи момент, от който вече ще ни няма. Макар да знаем, че дори и да сме живи, има моменти, в които сме безсилни и си казваме Господ да ги пази!
    Харесах много, поздравявам те!
  • Децата порастват, отлитат, има тъга. Харесах!
  • Интересно по строеж стихотворение, което говори за обичта между майката
    и децата.Малко тъжно настроения преминава през творбата, което ме кара
    да се замисля.
    Поздрав за талантливата творба и хубава вечер за тебе!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...