2 мая 2015 г., 19:21  

Носталгия 

  Поэзия » Другая
1066 0 4
Липсват ми годините, когато ви целувах всеки ден. След поредна пакост гушкахте се в мен. Когато боледувахте онези нощи в съня си очичките отваряхте и безсилни гледайки ме проговаряхте: "Мамо много те обичам" И сълзите ми с вашите се сливаха в една прегръдка толкоз силна.. Вярата ви беше в мен Макар по някога да бях безсилна. И молех се на Господ в онзи час Винаги да ви закриля. Да бъде винаги с вас. Дори тогава - когато аз няма да съм вече жива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??