Носталгия по Икар
Безкрили сме родени, но, за Бога,
възможен е човешкият летеж!
И неслучайно се усещаме свободни,
когато сбъдваме поредния копнеж.
Щом не отлагаш дните, а се впускаш
в прегръдката на есенния бриз
и от планинската колиба вкусваш
на звездопада полъха лъчист...
Ако дребнавости по път не сееш
и не заключваш приказките в шкаф,
ако от думите умееш да се грееш
и си признаваш, че невинаги си прав...
Тогава в ден, уж най-обикновен,
край теб ще мине ангел бял и лек.
Ти може даже да не го съзреш,
но ще летиш, макар да си човек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Antoaneta Karaivanova Pavlova Всички права запазени
