Носталгия по Икар

16 янв. 2025 г., 08:53

Поэзия » Философская

61 1 3

Безкрили сме родени, но, за Бога,

възможен е човешкият летеж!

И неслучайно се усещаме свободни,

когато сбъдваме поредния копнеж.

Щом не отлагаш дните, а се впускаш

в прегръдката на есенния бриз

и от планинската колиба вкусваш

на звездопада полъха лъчист...

Ако дребнавости по път не сееш

и не заключваш приказките в шкаф,

ако от думите умееш да се грееш

и си признаваш, че невинаги си прав...

Тогава в ден, уж най-обикновен,

край теб ще мине ангел бял и лек.

Ти може даже да не го съзреш,

но ще летиш, макар да си човек.

Произведение участвует в конкурсе: