22.11.2008 г., 12:34

Носталгия по мъглата

737 0 4

Облаците тъмни, потъмнели,
захлупиха надвиснало града,
а въздуха необичайно, зимно са сгрели -
"Ще дойда скоро." - знак подава ми снега.

А залез снощен, офиса ми оплиска,
в кървави, обсебващи отенъци
и червен Хелиос, облаци разблъска,
за да донесе за вятър предупреждение.

И ето, днес, обедно, буреносно
свири въздуха, танцуващ бясно с паднали листа,
а капките по стъклото гледам въпросно -
нима обърках дъжда със снега?

А помня, някога, наскоро,
в един малък, балкански град,
как със мъглите си говорех
и времето предсказвах безпогрешно всеки път.

Погледа ми катереше снежни върхове през юни,
полукълбени дъги се плъзваха от Средна гора до Стара планина,
горещи августовски светкавици влизаха в дома ми,
а мъглите... Пролетно-есенни проветряваха моята душа.

А днес, заключена в междублоково пространство,
виждам пет процента от онуй котловинно небе.
Но случайни, обедни бури пращат душата ми в странство
да въздиша пред порои и да си припомня как знаци природни да чете.

22.11.2008г.
гр. Пловдив

 На всички, които остават бездиханни пред силата на природата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...