Носталгия в морско-синьо...2

Носталгия в синьо

се носи над Хаоса,

щом вечер интимно

обсебва ме Залеза,

че там подир дните

в тропичните нóщи –

изгряли звездите

люлеят се óще...

... Шумът на вълните,

на чайките крясъка

и óще – следите

отмивани с пясъка;

о!... óще и Вятър

развял Необята,

но върнал се с вяра

стаѐна в платната;

той винаги носи

мечти в ширинето,

но спира с въпроси –

докоснал Морето...

... А нейде далече:

с Носталгия в синьо

в тропичната вечер

упойващо вино-

 там, Ангели дето

със Демони бродят,

влече ме в Морето –

в триумф и в несгода...

Нощѝте след залеза

там пак не угасват –

в Безкраят опазили

Страстта си прекрасна...

... Кръжат урагани –

„Безумства” омайни...

... Бермуда ме кани –

обвеян във тайни...

... И там каравели

по Вятърът вихрени

... с Вълни подлудели –

летят неутихнали!...

– Проблясват миражни

маяци във мрака,

с моряци отважни

се взирам във всяка

вълна, по която

пробягал  светликът –

е в кръв и във злато

и Ангели викат...

Защото аз зная,

че има скрит Остров

и там след Безкрая,

на него е просто:

да сляза на кея

до близката кръчма –

и нищо във нея

не ще ме измъчва...

... А ромът понеже

там все не пресъхва:

във златно ковчеже

Звезди като влъхва,

държах за Ония,

красиви, метежни,

жени със стихийни

оргазми крайбрежни...

... А с Тъжното вино,

в Обратната клетва:

– Носталгия в синьо

все в Залеза трепва!...

24.12.- 25.12. 2018. / Едно време в Пасифика