Носталгията на едно чене
На баба пошът в раклата почива
заспал и леко хъркащ при това.
Тя е модерна вече, инфлуенсърка,
пред камерата се гримира,
учи своите милион последователи
на новостите още несъздадени.
А старото тиганче за мекички
ръждата-време бавно го изяжда,
забравило кипенето на олио
и аромата на щастливата закуска.
И само нейното чене
от чашата разказва приказки за внучета
и трие пластмасови сълзи,
така и неразбиращо съвремието...
13.09.2023.
Вдъхновено от стихото "Ахроматична рапсодия" на Красимир Тенев (maistora).
Благодаря на Краси за това епохално и титанично вдъхновение:0))
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
