23.05.2012 г., 21:53

Нося те вътре

1.3K 0 4

Нося те вътре със зимните мигове.

Целувам със мисли разголени
твоите стъпки по моето сриване
и лутам се, сред общи спомени.

 

Нося те вътре, усещам те, виждам те
с хладни и влажни очи на дете.
Чакам, обичам в душевно прииждане

с малко надежда да бъда до теб.


Нося те вътре, мориш ме с присъствие -

и там, където съм най-най-сама.
Едва се удържам в адски изтръпвания,
дишайки с теб срещу целия свят.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Уморена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...