Нося те вътре със зимните мигове.
Целувам със мисли разголени
твоите стъпки по моето сриване
и лутам се, сред общи спомени.
Нося те вътре, усещам те, виждам те
с хладни и влажни очи на дете.
Чакам, обичам в душевно прииждане
с малко надежда да бъда до теб.
Нося те вътре, мориш ме с присъствие -
и там, където съм най-най-сама.
Едва се удържам в адски изтръпвания,
дишайки с теб срещу целия свят.