Нося те вътре със зимните мигове.
Целувам със мисли разголени
твоите стъпки по моето сриване
и лутам се, сред общи спомени.
Нося те вътре, усещам те, виждам те
с хладни и влажни очи на дете.
Чакам, обичам в душевно прииждане
с малко надежда да бъда до теб.
Нося те вътре, мориш ме с присъствие -
и там, където съм най-най-сама.
Едва се удържам в адски изтръпвания,
дишайки с теб срещу целия свят.
© Уморена All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
