Нотите на вечността...

Още откакто свят светува

очите ми наблюдават вечното

пътуване на съществуването.

докато песента му гали ушите ми...

И чувствата ми осезават...

цветовете на всеки един миг...,

рисувайки всеки един повей...

докато някой нещо шепти ми...

А устните ми изпитват вкуса...

на сладкото и соленото несломими..

Тъй както кожата ми преживява...

промени и кръговрати на времето...

И ръцете ми откриват говора...

на мълчаливите докосвания...

Тъй както стъпките ми винаги

продължават да вървят и вървят...

Въпреки болките и радостите...

които ще ме прегърнат и целунат...,

защото когато тялото ми се измори....

душата ми ще повярва в светлината...

И ще се преродя, отново и отново...

в чувството, с което изгрява слънцето...,

което ме отвежда отвъд нещата...

там, където най - много обичам да пея...

Там, където не спирам да обичам...

Там, където не спирам да чувствам...

Там където не спира да бие сърцето ми...

Там, където викам съкровено свободата...

в живота на това, което правиш с любов...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

AnnaKarenina (Антоанета Антонова)

2017-10-29T11:23:29+02:00

Много образно и красиво, докосва!
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2017-10-16T22:09:10+03:00

Благодаря от сърце!
valcanyon (Валентин Миленов)

2017-10-15T23:23:04+03:00

Много хубаво стихотворение!