15.10.2017 г., 18:44

Нотите на вечността...

812 1 3

Нотите на вечността...

 

Още откакто свят светува

очите ми наблюдават вечното

пътуване на съществуването.

докато песента му гали ушите ми...

 

И чувствата ми осезават...

цветовете на всеки един миг...,

рисувайки всеки един повей...

докато някой нещо шепти ми...

 

А устните ми изпитват вкуса...

на сладкото и соленото несломими..

Тъй както кожата ми преживява...

промени и кръговрати на времето...

 

И ръцете ми откриват говора...

на мълчаливите докосвания...

Тъй както стъпките ми винаги

продължават да вървят и вървят...

 

Въпреки болките и радостите...

които ще ме прегърнат и целунат...,

защото когато тялото ми се измори....

душата ми ще повярва в светлината...

 

И ще се преродя, отново и отново...

в чувството, с което изгрява слънцето...,

което ме отвежда отвъд нещата...

там, където най - много обичам да пея...

 

Там, където не спирам да обичам...

Там, където не спирам да чувствам...

Там където не спира да бие сърцето ми...

Там, където викам съкровено свободата...

 

в живота на това, което правиш с любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...