15 окт. 2017 г., 18:44

Нотите на вечността...

820 1 3

Нотите на вечността...

 

Още откакто свят светува

очите ми наблюдават вечното

пътуване на съществуването.

докато песента му гали ушите ми...

 

И чувствата ми осезават...

цветовете на всеки един миг...,

рисувайки всеки един повей...

докато някой нещо шепти ми...

 

А устните ми изпитват вкуса...

на сладкото и соленото несломими..

Тъй както кожата ми преживява...

промени и кръговрати на времето...

 

И ръцете ми откриват говора...

на мълчаливите докосвания...

Тъй както стъпките ми винаги

продължават да вървят и вървят...

 

Въпреки болките и радостите...

които ще ме прегърнат и целунат...,

защото когато тялото ми се измори....

душата ми ще повярва в светлината...

 

И ще се преродя, отново и отново...

в чувството, с което изгрява слънцето...,

което ме отвежда отвъд нещата...

там, където най - много обичам да пея...

 

Там, където не спирам да обичам...

Там, където не спирам да чувствам...

Там където не спира да бие сърцето ми...

Там, където викам съкровено свободата...

 

в живота на това, което правиш с любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....