22.01.2006 г., 22:22 ч.

Нов ден 

  Поезия
2323 1 5
Нов ден

От сън очите си отварям,
нов ден, животът ми поднася.
Слънцето с надежда гледам,
пламъче в дланта ми сякаш.
Мога всичко да направя,
на съдбата си съм господар.
Вратата на живота ще отворя,
през прага крачка ще пристъпя,
зад мен страхът си ще заключа
и бъдещето мое ще погледна.
Какво ме чака занапред?
Не бих могъл да кажа.
Но жив се чувствам, сякаш
от сън очите си отварям.

© Коста Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??