22.01.2006 г., 22:22

Нов ден

2.8K 1 5
Нов ден

От сън очите си отварям,
нов ден, животът ми поднася.
Слънцето с надежда гледам,
пламъче в дланта ми сякаш.
Мога всичко да направя,
на съдбата си съм господар.
Вратата на живота ще отворя,
през прага крачка ще пристъпя,
зад мен страхът си ще заключа
и бъдещето мое ще погледна.
Какво ме чака занапред?
Не бих могъл да кажа.
Но жив се чувствам, сякаш
от сън очите си отварям.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...