Нов ден
Нов ден
От сън очите си отварям,
нов ден, животът ми поднася.
Слънцето с надежда гледам,
пламъче в дланта ми сякаш.
Мога всичко да направя,
на съдбата си съм господар.
Вратата на живота ще отворя,
през прага крачка ще пристъпя,
зад мен страхът си ще заключа
и бъдещето мое ще погледна.
Какво ме чака занапред?
Не бих могъл да кажа.
Но жив се чувствам, сякаш
от сън очите си отварям.
От сън очите си отварям,
нов ден, животът ми поднася.
Слънцето с надежда гледам,
пламъче в дланта ми сякаш.
Мога всичко да направя,
на съдбата си съм господар.
Вратата на живота ще отворя,
през прага крачка ще пристъпя,
зад мен страхът си ще заключа
и бъдещето мое ще погледна.
Какво ме чака занапред?
Не бих могъл да кажа.
Но жив се чувствам, сякаш
от сън очите си отварям.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Костов Всички права запазени
